Неврорехабилитацията е интердисциплинарна област в неврологията, физикалната и рехабилитационната медицина.  Тя е цялостен терапевтичен подход насочен към пациенти със заболяване или увреда на централната нервна система. Това е активен процес, с който се подобрява качеството на живот, подпомага се функционалното и когнитивно възстановяване на пациента и с активната подкрепа на терапевта, съдейства да се адаптира към новите условия да се интегрира успешно и пълонценно в социалната средата.

Съвременната неврорехабилитация се базира на теорията за невропластичността  – известна също като мозъчна пластичност – способнотта на мозъка да се променя през целия живот на индивида, като например мозъчната активност, свързана с дадена функция може да се прехвъли на друго място. Още през 1762 г. швейцарският философ Жан-Жак Русо пише в книгата си „Емил, или за обучението“, че организацията на мозъка се влияе от опита ни и че имаме нужда да „упражняваме“ сетивата и умствените си способности, така като упражняваме мускулите си. Човешките същества се променят през целия си живот, заради „възможността си за усъвършенстване“.

Целта на този подход е да се подпомогне възстановяването на нервната система от увреждането,  да се намалят или компенсират функционалните промени, които произтичат от това,  да помогне пациента да си върне възможно най-оптималното ниво на функционална независимост, като същевременно подобри цялостното му физическото, емоционално и социално състояние.

Неврорехабилитацията е подходяща при лечение на: