Обстоятелствата ме срещнаха с Теди преди около десетина години в отделението по “Физикална и рехабилитационна медицина” в тогавашната болница “Токуда” и настояща “Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда”. Оттогава вървим заедно по пътя на моето физическо укрепване и развитие.
Аз съм на 44год. и от почти 30 години се движа през живота на инвалидна количка. В ранна детска възраст съм имала гръбначно-мозъчни проблеми, наложили сериозни хирургични интервенции в следствие на които в периода на моето израстване получих тежки изкривявания на гръбначния стълб и съответно затруднения в дишането. Това състояние възпрепятстваше всичко, което исках да правя по-свободно в моето всекидневие.
Откакто работим с Теди, започнах да откривам нови неща за себе си, за които преди дори и не бях допускала, че са възможни. В началото, макар и съвсем незабележимо започнах да усещам тялото, стойката и дишането си по различен, непознаван до тогава за мен начин. Постепенно, но все по-видимо тялото ми някак се удължи, изкривяванията се понамалиха, а това отвори и малко повече пространстро за разгръщане на белия дроб и съответно създаде условия за по-свободно дишане.
През цялото време на съвместните ни занимания Теди въвежда непрекъснато нови методи и подходи за стимулиране и въздействие на различни части от тялото ми. В резултат на огромното търпение, посвещение и непрекъснато желание на Теди да се учи и експериментира, започах да се изправям и задържам на крака по-дълго от обикновено, да виждам света и себе си от друга перспектива, да повярвам, че е възможно да раздвижим и вдъхнем нов живот на мускули, нерви и части от моето тяло там, където преди съм си мислила, че вече всичко безвъзвратно си е отишло.
Благодаря ти, Теди, че не се отказваш, че продължаваме да се учим взаимно, да правим своите ценни открития и да ме подкрепяш, вдъхвайки ми кураж и надежда при всяка наша среща!
